Отглеждане на мушмула – позабравеният, но полезен плод
Отглеждане на мушмула – позабравеният, само че потребен плод. Мушмулата ( Mespilus ) е дърво с красиви бели цветове, достигащо до 6 метра. То е типично за Европа, само че малко позабравено в последните десетилетия. Мушмулата от дълги години е известна и в България.
Плодовете на мушмулата могат да покачат имунитета и да оказват помощ при проблеми със запека, равнищата на холестерола и диабета. Може също да предотврати заболяването на Алцхаймер. Може да добавите плодовете на мушмулата към диетата си под формата на сладко и желе, а също по този начин можете да приготвите сирене от мушмула. Семената на мушмулата обаче са отровни. Поради това се предлага нараснало внимание.
Растението Mespilus germanica е с дълга история. Известно е, че съществува от повече от 3000 години и плодът е бил нормален за консумация от римляните до средновековието, когато е бил много известен. Мушмулата е родом от Югозападна Азия и Югоизточна Европа, като се усеща като вкъщи си на Балканския полуостров.
Мушмулата е постепенно растящо и малко дърво, което нормално пораства до 6 м височина в много компактна форма. Обикновено това е кратковременно дърво, с дълготрайност на живота нормално в диапазона от 30 до 60 години. Силно декоративните огромни бели цветове се появяват през май и се разпръскват измежду листата, създавайки красива визия.
Отглеждане на мушмула – характерности
Плодът, който излиза от този замайващ разцвет, не е толкоз внимателен на външен тип. Плодовете са кръгли, дълги към 3-6 см, кафяви с мъхеста външна обвивка и огромна, отворена чашка. Приличат на кръстоска сред дребна ръждива ябълка и огромен глог. Плодовете узряват през късна есен – началото на зимата (в взаимозависимост от типа и сорта) и имат първокласна и приятна текстура и усет. Пулпата се оприличава на райско пюре, което нормално съдържа 5 зърна или семена.
Листата са тъмнозелени, едри, елементарни, елипсовидни до продълговати. Те са към 8-15 см дължина с едни от най-спиращите дъха есенни цветове, които може би ще съперничат даже на черешовото дърво. Кората е сиво-кафява и нанесена върху възлестен дънер, което в допълнение усъвършенства декоративните качества на това дърво.
Мушмулата е хермафродит (има мъжки и женски органи) и е самофертилен. Самоплодните цветове, които порастват в края на стъблото, са елементарни с пет бели венчелистчета, които се отварят в края на пролетта – началото на лятото. Зад цвета има 5 зелени чашелистчета, които изпъкват, когато се оформи плодът. Плодовете се раждат по върховете на основните леторасти и страничните израстъци.
Предпочитания на мушмулата
Предпочитания за светлината – мушмулите виреят на цялостно слънце, само че могат да порастват добре и на частична сянка. За оптимално произвеждане на плодове засадете растението на слънчево място.
Нужда от вода – младите дървета, засадени напролет или есента, се нуждаят от постоянно поливане, до момента в който се развиват. Почвата би трябвало да има свободен дренаж, защото растенията няма да порастват добре в преовлажнени почви. Овошките имат известна резистентност на суша, само че нормално не би трябвало да се засаждат в изсъхнал регион. По-зрелите дървета се оправят доста добре с горещите и сухи лета, без да се нуждаят от в допълнение напояване.
Местообитание – краища на гората и живи плетове, на слънчево, относително предпазено място. Толерира необятен набор от климатични условия и също може да плододава в някои по-хладни климатични условия заради обстоятелството, че времето на разцвет е относително късно (май – юни), тъй че цветът рядко се поврежда от слана . Въпреки че някои източници разказват Мушмулата като неспособна да понася мощни ветрове, съгласно нашия опит те се оправят сносно, макар че мощните ветрове по време на цъфтежа могат да причинят вреди на цветовете.
Екология – цветовете са привлекателни за доста инсекти опрашители, както и за пчелите. Плодовете обезпечават скъп източник на храна за птиците, най-много заради това, че плодовете узряват от средата до края на есента, когато постоянно няма доста други плодове в природата.
Отглеждане на мушмула – къде да засадим
Климат – растенията порастват добре и дават плодове с положително качество в съвсем всички елементи на Европа. Винаги би трябвало да се засаждат на слънце за оптимално произвеждане на плодове, само че ще дадат положителни количества плодове и на частична сянка (4-6 часа директна слънчева светлина на ден).
Почва – в идеалния случай мушмулите обичат добре дренирана леко кисела (pH 6,5) глинеста почва. Лесно се задоволяват и ще понасят необятна гама почви, като се изключи доста алкални почви. Добрият дренаж е от значително значение, защото те не обичат преовлажняване.
Местоположение и поставка – мушмулите могат да се отглеждат наоколо до къщата или оградата. Не пречи да се засадят и на друго място в овощната градина. За сортовете подложката в последна сметка ще дефинира размера на дървото, дружно с други фактори като условия на развъждане и определения режим на резитба. Изключително добра поставка за пресаждане се оказва “бодливият ” глог!
Отглеждане на мушмула – поддържане, напояване и грижи за мушмулата
Подхранване – мушмулите нормално имат доста ниски условия за торове. Когато засаждате нови дървета, подхранването в дупката за засаждане с 20 – 30 л компост и повтарянето на процедурата през ранна пролет през първите 2 години ще бъде повече от задоволително.
Напояване – младите дървета би трябвало да се мулчират добре всяка пролет и да се напояват през първите 2-3 години с 30 л вода на всеки 2-4 седмици без дъжд. Веднъж окоренили се добре, мушмулите нормално не се нуждаят от напояване, в случай че не преживявате извънредно изсъхнал интервал за нескончаем интервал от време.
Плевене – мулчирането на растенията с мулч с дълбочина 10 -20 см всяка пролет и унищожаване на плевелите, които стартират да порастват през лятото, е добра процедура, когато растенията са млади. Когато дърветата пораснат, те порастват добре измежду други растения от всевъзможен тип.
Как да употребяваме узрелите мушмули
Като главно предписание, мушмулите би трябвало да останат на дървото, до момента в който листата стартират да падат през есента и до първа или втора слана за сезона. Обикновено започваме да берем плодовете през ноември, макар че има вариации в това от година на година и според от това по кое време ще падне първата слана. Понякога това е чак в средата на декември, което в действителност е отлично време, защото е прелестно да имате достъп до пресни плодове по това време на годината.
Ако ги берете и се усещат твърди, тогава те би трябвало да бъдат съхранени и направени годни за консумация с малко старания. Обикновено слагаме плодовете на перваза на прозореца или в дървена фруктиера. Те омекват в границите на няколко седмици. Ако оберете плода мек, тогава би трябвало да е подобаващ за консумация незабавно.
- Плодовете се употребяват за подготвяне на мармалад от мушмули , захаросани плодове, смесени сладка, желета и сиропи.
- Като десерт мушмулата се яде със сирене.
- Сиренето от мушмула се подготвя с яйца, плодова каша и масло.
- Мушмулата се употребява като овкусител за изработката на плодово вино.
- Неузрелите плодове се мариноват със захар и оцет.
- Плодовете се варят и се желират, защото имат високо наличие на пектин.
- Мушмулата може да се смесва със захар и да се вършат желета, кремове и конфитюри.
- Зелените плодове се употребяват за подготвяне на чай.
Медицински използва на мушмулата
Някои медицински изгоди са, че плодът е естествено слабително средство. От друга страна мушмулата има известност, че оказва помощ при диария. Този спор на деяние може да зависи от това на кой стадий на зрялост се употребява плодът. Плодът също може да помогне за изцеление или унищожаване на орални циреи. Семената съдържат токсичната циановодородна киселина и по тази причина би трябвало да се внимава.
В мушмулите се съдържат органични киселини (ябълчена, лимонена и винена). Те въздействат удобно на нервната система и кръвоносните съдове. Стимулират и укрепват организма, защото в тях се съдържат много витамин А, В, С, желязо, калций, калий, натрий, фосфор.
Консумацията на мушмули въздейства добре на жлезите с вътрешна секреция и храносмилателната система. Препорърват се при заболявания свързани с жлъчката , бъбреците и черния дроб. Мушмулите оказват помощ и при ангина. Те са доста полезни за очите и кожата поради съществуването на витамин А. Също така предпазват клетките от свободните радикали и помагат при кървящи венци .
